ClioMania
Сайт за публикации по история
ЕВРАЗИЙСКИ ХОРИЗОНТИ Verba volant, scripta manent
Сайт за публикации по история
ЕВРАЗИЙСКИ ХОРИЗОНТИ Verba volant, scripta manent
ClioMania е сайт за публикации на историческа тематика. Той е предназначен за популяризирането на теми, тези и научни резултати в областта на хуманитарните и социални науки.
В този раздел е мястото за публикуване на текстове по история на Голяма Евразия, без каквото и да било хронологично ограничение.
Това са работи за миграциите в древността, средновековието и до наши дни в огромното евразийско пространство, за взаимодействието между седентарните и номадските общества, за "конните народи" и техните политически образувания, за световната империя на Чингизидите и нейните държави-приемници, за миналото на Китай, Индия, Средна Азия, Кавказ и Близкия Изток, но също за възхода на Русия и нейното значение в историята на съседни страни и народи, за ролята на Руската империя, Съветския съюз и съвременна Русия в постсъветското евро-азиатско пространство.
According to an early medieval Georgian manuscript attributed to a certain Juansher and devoted to the life of the Georgian king Vaxt’ang (446–522), the Ossetes attacked the Georgian lands in 450: “When Vakht’ang was ten years old, armies of the Ossetians, without number, came and captured Kartli from the head of the Mt’k’vari down to Xunan;
Как хорошо известно, кыпчаки были кочевниками. Вообще их социум не отличался от обществ огузов и печенегов. Хозяйство кыпчаков было исследовано в работах нескольких казахских и украинских исследователей. Также этот аспект номадологических штудий разрабатывался румынскими и русскими исследователями. Заданием данной штудии является исследование кочевого быта кыпчаков и структур повседневности.
Начало куманской истории лежит в глубине прошлого, когда после уйгурского восхождения кыпчаки отошли с частью разбитых тюрк[ют]ов к западу от Алтая в верховья Иртыша, где столетие спустя были отмечены кимаки. Их этническое происхождение было спорным, и это дает основание проследить основные интерпретации.
Страны всего мира прошли через процесс формирования и развития национальных мифов, которые дают им смысл, вдохновляя граждан оглядываться на предков. От легенды о короле Артуре в Британии до Реконкисты в Испании или Карла Великого во Франции, мифы, основанные в большей или меньшей степени на истории, развивались на протяжении веков и проникали в психику народов, особенно с 19-го века. Но странам в Центральной Азии пришлось внезапно создать и принять свои мифы с обретением независимости.
Паназиатизмът (хан-Аджиа-шуги - 汎アシア主義) като идеология играе значителна роля в японската външна политика още от края на ХІХ в. Докато в началото тези идеи се развиват най-вече като интелектуално течение, без да имат съществено отражение върху политиката на страната, с течение на времето те придобиват все по-голямо значение за формулирането на японската външнополитическа стратегия.
Проблемът за „източните“ или „азиатски“ хуни (хун-ну, хюн-ну, сюн-ну – H[s]iung-nu) отдавна привлича вниманието на тюрколози и алтаисти, не само поради неяснотите около техния език и произход, породили ожесточени дискусии в научната книжнина, но също с оглед и на оспорваната им връзка с „европейските“ хуни на Атила.
В петте бивши централноазиатски републики на СССР „ислямският фактор“ в социалния живот и политиката традиционно зема водещо положение. Той не е нещо изкуствено, измислено от културолозите-ориенталисти и култивирано от някои политици, заинтересовани от съществуването на постоянно социално-политическо напрежение. Той е естествена доминанта в мюсюлманското общество, която определя нормите в материалния и духовния живот.
Проблемът за етническото и езиково детерминиране на ранните човешки общности, за техните миграции и взаимодействия, синтези и разпад е един от най-сложните в съвременната хуманитаристика. Недостигът или въобще липсата на писмени сведения, възможностите за различна интерпретация и необходимостта от използването на мултидисциплинарен подход затруднява тясно профилирания специалист и
В научната литература отдавна се спори по въпроса, дали степните номадски държави въобще могат да бъдат разглеждани като такива (в съпоставка разбира се с традиционната представа за държавно устройство на уседналите вече народи), каква е тяхната характеристика и какви са главните причини, породили появата на тази по-висша форма на обществена организация.
Вече не си спомням кога този текст бе в основни линии завършен. Ще да е било в края на 90-те години на миналия век – може би към 1997 г. или по-вероятно през 1998 г. Една година той отлежа в бюрото ми, докато набелязвах евентуалното му продължение.