ClioMania

Сайт за публикации по история

АНТИЧНОСТ И СРЕДНОВЕКОВИЕ Verba volant, scripta manent

Bulgarians Omurtag Ravena ClioSt Constantinople

ClioMania е сайт за публикации на историческа тематика. Той е предназначен за популяризирането на теми, тези и научни резултати в областта на хуманитарните и социални науки.

Проблематично, в него акцентът пада върху изследването на различни аспекти от миналото на България, българските земи и българския народ, както и техните взаимоотношения с други етнокултурни и национални общности и държави на Балканите, в Европа и Света.

Хронологично, структурата е обособена в традиционните три раздела: 1) древност и средновековие, 2) османски период с включената тук епоха на националното ни възраждане, и 3) период на новото и най-ново време, достигащ до наши дни с т.нар. current history, възприемана като текуща, актуална или съвременна история.

decoration

V. Stoyanov. Cumanology: Historiographical Sketches, vol. 2
В. Стоянов. Куманология: Историографски ескизи. Т. 2. Институт по история при БАН, 2009, 512 стр.

V. Stoyanov. Cumanology: Historiographical Sketches, vol. 1
В. Стоянов. Куманология: Историографски ескизи. Т. 1. Институт по история при БАН, 2009, 392 стр.

V. Stoyanov. Cumanology: Attempts at Reconstruction
В. Стоянов. Куманология: Опити за реконструкция. София: Академично издателство "Проф. Марин Дринов", 2006, 358 стр.

Делян Русев
Към корените на тюркско-иранския синтез: сведенията на османския историк Шюкруллах за произхода на българите

Произходът на българските племена през Ранното средновековие е един от най-дискусионните въпроси в модерната историография. Трудностите в научното разработване на темата отчасти се коренят в твърде разнопосочните сведения на средновековните автори, които в продължение на векове възпроизвеждат и допълват наличните данни, често почерпени от недостигнали до нас по-ранни съчинения.



Петър Голийски
Древните и средновековните българи в сирийските и сирийско-арменските извори

Ако има извори за историята на българите, които са наистина подценявани, слабо известни и малко коментирани, то това са сирийските. Разбира се, под „сирийски извори“ не се има предвид „Сирийска хроника“ на Захарий Ретор (Захарий Митиленски) с нейния прочут и добре известен откъс, описващ двете български етнически групи северно от Кавказ през 60-те години на VI век.



Валери Стоянов
Куманите в българската история (ХІ–ХІV в.)

Генезисът и предисторията на онези етнически групи и племена, които образували ядрото на куманския (или кипчакския) народ, изиграл толкова голяма роля в съдбините на Източна Европа, са обвити в мрак. Още през III-II в. пр. Хр. по времето на консолидацията на „източните хуни“ (Hsiung-nu), когато начело с shan-yü Mao-t’un (или Mo-de, 209-174 г. пр. Хр.) те изграждали първата в света степна империя, западно от племената Ting-ling (Din-lin) са били покорени и Küe-she (или K’in-ch’a, Tsin-ch’a) – възможни предци на кипчаките.



Валери Стоянов
Българската дипломатика и средновековното българско документопроизводство

В сравнение с традиционното развитие на документалните проучвания в Европа българската дипломатика все още не е напълно разработена. Основната причина за това е липсата на достатъчно изворов материал. Оскъдният брой достигнали до нас средновековни български „дипломи” не представлява надеждна база за цялостна реконструкция на особеностите на някогашното българско документопроизводство.



Валери Стоянов
Етнонимът „българи” в светлината на една еволюционна теория

Повече от столетие продължават опитите за разкриване значението на българското народностно име. От досегашните етимологии особена популярност придоби хипотезата на Томашек – Вамбери – Немет, съгласно която Bulgar представлява форма за 3. л. ед. ч. сег. вр. на тюркския глагол bulgamak („mischen; aufmischen; aufrühren, wühlen“, т. е. „смесвам, размесвам, разбърквам”) с най-общо значение „Mischling, Aufmischer“ („смесен, мелез, хибрид; разбърквач”), „aufrührerisch, rebellisch, wühlerisch“ („разбъркващ, размесващ, бунтовнишки, въстанически”) или „Aufwühler, Aufwiegler; Revolutionär“ („въстаник, бунтовник, революционер”). Извън нея съществуват и



Борислав Примов
Вторият кръстоносен поход през балканските земи и Византия

В поредицата кръстоносни походи, които имат отношение към историята на Европейския Югоизток, е и Вторият поход (1147–1149 г.). Сравнен с Първия (1096–1099 г.), Третия (1189–1192 г.) и Четвъртия поход (1202–1204 г.), той не постига нещо значително нито в оказване помощ на заплашените кръстоносни държавици на Изток, нито ...



Иван Дуйчев
Българската култура през първата половина нa XIV век

В историята на средновековната българска култура XIV век съставя несъмнено една от най-оживените и най-плодотворни епохи. Докато предишните епохи са много по-отдалечени от нас и много събития и личности едва се очертават, последното столетие от съществуването на независимата българска държава от Средновековието ...



Иван Дуйчев
Географски описания в средновековната българска книжнина (Към историята на българската наука)

Епохата на Средновековието твърде малко благоприятствувала за развоя на географските познания. В това отношение Средновековието се отличава рязко от класическата древност. Продължителният период на Pax Romana обезпечава обективни условия за развоя на добре осведомена и засягаща целия познат тогава свят географска наука. ...



Иван Дуйчев
Държава и църква в Средновековна България

Определенията «древност», «Средновековие» и «ново време» не представят само три хронологически разграничения в историческия живот на европейските народи. Това са отделни епохи, които ...